Blog

РАЖДАНЕТО

Нормалното ни раждане след секцио – началото

…Някъде след 22:30, след като Благовеста чу „Може ли да не се сливат!?” (бел. ред. контракциите), предложи лека-полека да потегляме. Както бях чела, когато тръгнахме, раждането сякаш се върна малко назад, за да мога да се завлека до „Тина Киркова”. Комбинацията от доста силни и болезнени контаракции и ужасните ни вълнообразни павета беше отвратителна, но контракциите все пак бяха по-слаби – природата си знае работата. Прие ме много мила млада лекарка – д-р В. Стратиева. Установи 7 см разкритие (ние подозираме, че може и повече да е било), без да прави забележки от типа „какво съм чакала досега” и „защо чак сега”, беше много ведра през цялото време и реши тя да ми попълни документите!? Ясно ѝ беше, че ще ми е трудно, особено, след като с изнената констатирах „а, напън!” 🙂 , докато тя пишеше. Не е ставало дума за клизма или бръснене (а можеше 🙂 ). Изобщо не я смути предхождащото секцио и идеите ми за вагинално раждане. Тя се обади на д-р Киров с информацията за 7-те см и търпеливо ме съпроводи до Предродилна зала (от много часове не ми беше възможно да се движа при контракция), ехографира ме, констатира „много дълъг крак” и изчезна 🙂 В залата беше пълно с персонал, но изобщо не ги отразявах.

Заколанчиха ме за запис на тонове (20 мин.) по гръб, опитаха да ми сложат абоката между лакътя и китката (за да ми е по-удобно), но не се получи и остана на китката, в основата на палеца. С приключване на тоновете знаех, че трябва да сменя позата, но заради болката не смеех да мръдна. Обърнах се на колене и длани, но абокатът се оказа непреодолима пречка да се отпусна в тази поза.

Тогава дойде Д-Р КИРОВ.

Веднага ми предложи да пробвам други пози. Слязох от леглото и се подпрях на длани, редувах на лакти. Клекнала не ми беше спокойно, мислех, че го спирам, леко приклекнала в разкрач също мислех, че стегнатите мускули ще забавят нещата, а и нямах вече толкова сила. В комбинация с напъни не беше добре 🙂 Докторът ми позволи да пийвам глътка вода от чешмата и редувах – напън, подпряна на леглото – 2  крачки до мивката, глътка вода, мокрене на лицето и обратно.

Д-р Киров поиска да види дали мога да напъвам ефективно и помоли при напън, да натисна и аз – „към дупето”. Остана доволен. Поиска да легна по гръб за вагинален преглед. Не знам защо точно. Скоро започна да иска от мен на всеки естествен напън (който всъщност е контракция), да поемам дълбоко въздух и да напъвам съзнателно – 3 пъти (докато трае естественият напън). За някои не успявах да направя 3 напъна, защото контракцията утихваше, не се и мъчех. След всеки напън проследяваха тоновете на бебето за няколко секунди. Само веднъж слязоха докъм 80 удара/мин., но без паника го отдадоха на слизането на главичката.

Повтаряха ми леките напъни да ги „обдишвам” (не подсилваш съзнателно напъна и дишаш плитко). Аз така или иначе ги прескачах, защото си знаех да напъвам само, когато ми се напъва отвътре.

Д-р Киров и акушерката Айше ме поощряваха доста енергично на всеки напън, сега ми е смешно – „давай, давай, точно така” 🙂

В един момент, надупена към горкия доктор, усетих така популярния „огнен кръг” :), т. е. прорязващата главичка и питах ще ходим ли вече в другата зала, на което получих утвърдителен отговор 🙂 Бяха 5-6 разкрачени стъпки, но не ми хареса – нали главичката е на изхода, но ме увериха, че не мога да му навредя. „Метнах” се на леглото, веднага питах дали се вдига облегалката – създадоха ми това удобство. Изразих удовлетворение, че така усещам как слиза главичката надолу и д-р Киров поиска потвърждение, че съм я усетила да слиза – изглежда беше важно. Напъните утихнаха от „разходката”, за кратко. Обясниха ми как като ми кажат „не напъвай”, трябва да спра и само да дишам. Е, да, ама ми се случи това, за което се смях, когато ми разказваха – казват хората „не напъвай, не напъвай”, аз усещам някакъв фонов шум някъде далеч…, та се наложи докторът да ми щипне носа и така да ме върне на същата планета, на която раждах 🙂

В Родилна зала имах 1 или 2 напъна. Поставиха ми локална упойка, акушерката Айше ме резна. Бях помолила, ако може, да не ме режат, но то за тях е ясно – щом режат, значи трябва. Жалко, че в 1-ва АГБ „Св. София” дули не пускат – щеше да ми приложи компреси и щетите щяха да са по-ограничени. (Всъщност, го има като възможност в плана за раждане (компресите), но не мислех, че на тази фаза ще съм в болницата и не го бях отбелязала, а докато напъвах изобщо не ми мина през ум, защото през него почти нищо не минаваше 🙂 Вероятно затова родих без засечки – оставих тялото и бебето да си свършат работата.)

Покрай слагането на упойка и усещането от епизиотомията (усещах, че акушерката върти иглата с упойката, а явно е режела вече), ми убягна раждането на главичката, но след щипването на носа, бях на място, за да усетя телцето, но да си призная, не беше много приятно (нямаше болка). Не помня имах ли напън или аз напънах 🙂

Сложиха ми човека хлъзгав, топъл, мекичък и много ревящ на корема. Беше му студено и не спря да се жалва, докато не го опаковаха и пак ми го донесоха, когато ме шиеха, но не ми беше удобно (май бях легнала), не можех да го държа добре, вече ме втрисаше (явно нормална реакция след раждането), той хриптеше и го освободих 🙂 Хареса ми, че не бързаха да ми го вземат и не им дремеше, че най-големият му фен го чака отвън :)) Бебето и мама преди всичко в този момент.

Екипът знаеше, че искам пъпната връв да се отреже, след като спре да пулсира и знам, че изчакаха, но доколко – нямаше как да видя. Затова исках да има някой с мен…

Няма да забравя малкият колко беше сбръчкан, мекичък, смешен (особено дребното му дупе) и страдащ от студа 🙂

Щом го взеха за тоалет и опаковане, видях, че акушерката държи клампирана пъпната връв и ме подкани да напъна, защото нямало как сама да излезе плацентата 🙂 Така и стана. Много ме беше яд, че забравих да я видя 🙁 …и започна шиенето – усещах убожданията, но вероятно не на 100%. Много ми се видяха. Външните (на горния слой на кожата) са 5.

Извозиха ме до Благовеста и пре-щастливия татко. Тя ме „захрани” с Арника (високо разреждане на хомеопатичен препарат – първият избор при всякакви травми), даде ми доза и за по-късно. Капна ми и Бахов екстракт, че нещо се бях шашнала от състоянието си след раждането (без причина).

Преведоха ме в реанимация. Д-р Киров дори мина да ме нагледа, така, към 3 ч. 🙂 Останал, че бил на смяна сутринта. Всеки ден минаваше да ме види как съм. Повечето лекари в „Тина Киркова“ го правят за пациентите си.

…И разликата, когато специалистът е голям, опитен и наясно – вместо антибиотик за високите ми левкоцити, назначи изследване на следващия ден, което показа спадащи левкоцити и антибиотикът ми се размина, съответно и на бебето през кърмата – Господ здраве да му дава! 🙂 Е, на малкия не му се размина, че се беше нагълтал с околоплодни води и вдигнал и той левкоцитите. За съжаление, нито на мен ми стискаше (не разбирам достатъчно), нито на педиатъра, да изчакаме с антибиотика 24 ч., а и така болницата взема повече пари от Здравна каса, т. к. антибиотикът се прилага 5 дни в болница. Признавам, обаче, че ми беше като на хотел там – имах всичко, нямах битови ангажименти, беше ми мноого спокойно, всички, освен д-р Семра Акташ, бяха много мили – от санитарките, до най-опитните лекари.

Възстановяване след раждане.

ДАРИ за развитието на Кауза „Натура“