Blog

Един жив разказ в продължение на Подготовка за нормално раждане след секцио – част 4

…Както Благовеста предсказа, същинската част започна в късния следобед. Нивата на окситоцина започват да се повишават следобед и ескалират през нощта – още нещо, което научих от акушерката си (не мога да свикна с думата „дула”). Окситоцинът е движещата сила на раждането.

Нещата започнаха на изчисления термин, 19 април, за който аз вярвах, че е 17-ти заради ранна овулация 🙂 Трябваха няколко дни наместване и връткане от страна на бебето и явно вече бяхме на стартова позиция, защото стяганията станаха по-осезаеми. Чудех се как да преценя кога е време да извикам Благовеста, за да не ѝ губя времето, но и да не изпусна момента. Кой ти е раждал 🙂 ?… Пък и да съм раждала, знае ли се?… В 16:30 ч. звъннах на Благовеста да си споделя чудениците, а 20 мин. по-късно вече звънях, за да си я поканя да погостува 🙂 Малко преди 17 ч. съобщих на мъжа ми, че се е наработил за днес, но все пак да не бърза. Разбира се, второто не го отрази и само на аварийки дето не беше карал в предпразничното задръстване 🙂 Прибра се с готовност да ни кара към родилното, а аз още си чаках Благовеста 🙂 Тя дойде към 18:20. Мъжът ми успя да се постегне и с нейна помощ, макар да недоумяваше как може да се моткаме из къщи с болки, а от едно време нататък и с изтичащи води 🙂

Към 18 ч. се обадихме на д-р Киров, че започва раждане. Каза да тръгваме, когато Благовеста прецени 🙂 , което много ни забавляваше. (Е, не и таткото 🙂 )

Преди да дойде домашната ни акушерка, сколасах да наготвя, барабар с контракциите :D, понеже не ми се ядеше наличното в хладилника. Това беше малка грешка, защото постоях гладна, а когато беше готово, вече не можех много да ям, а Благовеста последните дни все ми повтаряше да си почивам и да съм добре нахранена, защото не се знае кога ще започне и колко ще продължи.

Честно казано, не знам какво толкова сме правили от 18:20 до 23 ч., когато тръгнахме. Благовеста ме разпитваше  за усещанията ми, за да се ориентира дали ще е днес. Няколко пъти засече интервала и продължителността на контракциите. Първо бяха на около 4 мин., по 40-тина сек. Изобщо не я впечатлих 😀 , а и както се шегуваше с мен – „Щом можеш да говориш, значи не раждаш” 😀 Предложи ми да мина през банята, за да ме отпусне и да се уверим, че не е фалшива тревога. Нямаше вече неболезнени контракции и постепенно болките си ескалираха. Търсехме удобни пози, ефективни за мен методи за обезболяване (масаж на кръста отнемаше 20-тина % от болката). Удобни пози нямаше 🙂 Предложи ми да си направя чай от малинови листа (за по-ефективни контракции) с лимон и мед за енергия, хидратиране и ограничаване на кръвоизливите. Хванах се за този чай сякаш животът ми зависи от него, много ми беше добре. Много си го търсех на напъните, но го нямаше. Вече в интензивно го намерих и ми свърши чудна работа.

Благовеста коригираше дишането ми по време на контракция (все не можех да забавя достатъчно 🙂 ) Намери ми подходящите думички, по-скоро представа, за която да се хващам при болката – вълна, която просто преминава през мен, а аз се фокусирах върху частта на вълната, която минава извън тялото ми. По време на един от напъните за секунда щях да се поддам на усещането за болка в тялото и усетих паниката, която предстоеше и щеше да ме изкара от транса ми 🙂 , но се задържах. Ясно е, че боли, но не можех да се оставя на усещането, защото щях да изпусна контрола и това неминуемо щеше да повлияе негативно на процеса…

Доста време изкарах в тоалетната 😀 – заради изтичащите води и чистенето на дебелото черво. Като се замисля, май болките бяха мъъничко по-поносими на тоалетната чиния 😀 Беше ми спокойно, защото мъжът ми все ме наглеждаше, точно когато имам нужда и помагаше много, като успя да преодолее огромното си притеснение, не ни пришпори да тръгнем и остана външно стабилен до последно. Много исках да е покрай мен в този етап, да е част от появата на сина ни и смятам, че това допринесе за по-истинското му осъзнаване на събитието, а и сега мога пълноценно да обсъждам с него случилото се.

По смътни спомени на мъжа ми, съм започнала да ръмжа след около 21 ч., а след това и да повиквам (не да пищя, а ниските, дълбоки гърлени звуци, които си ревях до последните напъни)…

Нормалното ни раждане след секцио – по същество (продължение)