Blog

Джон Уилкс – Боуен и краниосакрален терапевт говори за раждането в съвременния свят.
Той забелязва, че в нашата култура раждането се разглежда като медицинско състояние. Като че ли с годините сме приели, че нещата следва да се случват така – в болница, с медикаменти, под строг, регулярен мониторинг.

Причина да се търси болнично раждане е, че се счита, че това е най-безопасният вариант, което, обаче, не се основава на медицински доказателства, обръща внимание Уилкс. Всъщност, статистически се оказва точно обратното – това е една от причините за неоснователно високия процент цезарови сечения.
Друг проблем, според него е, че оперативното раждане се прокламира като нещо хубаво, нещо нормално, а не като сериозна коремна операция, каквато всъщност е.
Важно е да се има предвид, че при секцио се компрометират неврологичните връзки между коремната област (неврологично много важен център) и мозъка.
Джон Уилкс отбелязва, че в държави, където има по-висок процент домашни раждания, се наблюдават по-малко оперативни раждания и по-малко усложнения.
Той обръща внимание на това, че майките не знаят, че едно медицински предизвикано раждане (има се предвид прилагане на система с окситоцин – бел. ред.) води след себе си каскада от интервенции и, най-вероятно, при такъв сценарий ще се наложи епидурална упойка, защото е твърде болезнено.
Бел. ред: При недирижирано раждане организмът произвежда хормони на щастието, допринасящи за еуфория, които са пропорционални на усещанията за болка на родилката. Но когато се добавя синтетичен окситоцин, който да засили контракциите, тялото не може да отговори с нужните количества хормони на щастието и усещането за болка нараства. Това предизвиква производство на стресови хормони, а те спират раждането.
….Но епидуралната упойка притъпява усещанията на родилката, а това затруднява и забавя родилния процес, което, от своя страна, много по-често води до последващи интервенции като раждане секцио, форцепс и др.
Бел. ред: Усещането за болка на родилката има връзка с подготовката и нагласата за раждането, която е плод на средата, чужд (негативен) опит и като цяло липса на система за информационна и психологическа подготовка на бъдещите майки.
От позицията на Боуен и краниосакрален терапевт, Джон Уилкс разказва:
Да вземем използването на вакуум, което през 2012 г. се случва в 10% от ражданията в Обединеното кралство – доста висок процент – и най-вероятно се използва по-често от нужното, отново заради страха от усложнения. Вакуумът идва да замести форцепса, защото той е потенциално по-рисков за усложнения и изисква голяма опитност. С вакуума се намалява силата на натиск в сравнение с форцепс. Често разглеждаме процедурата с форцепс като такава, която няма дълготрайни последици, но терапевтите като остеопати, хиропрактици и др. знаят, че областта на тила (окципиталната кост), която се свързва с атласа, е ключова за целия баланс на тялото. Изкривяване в тази област може да е критично, може да предизвика разместване в долната част на гърба, областта на таза. Но и вакуумът, изтегляйки горната част на главата, отново разтяга областта на тила и това може да има последици за цял живот. Aко не се коригира, може да е причина за сколиоза или друго отконение. Нашите тела не са създадени да бъдат дърпани, напротив – има доста притискане и натиск по време на раждането. Единствено при хората се налага ротация (завъртане) по време на раждането заради големите ни глави. В допълнение и във връзка с това, се раждаме 9 месеца преди да сме готови.
Затова е важно да се обръща внимание в родилните отделения на позиционирането на майката така, че тазът да е максимално отворен, с цел да улесни раждането.
Окситоцинът
Окситоцинът е хормонът, който се произвежда в огромни количества по време на раждането и създава ситуация, в която родилката не се притеснява (не се вълнува) за нищо от заобикалящия я свят. Това се вижда и при животните, които си намират защитено и комфортно местенце и изпадат в това характерно състояние – условия, които би следвало да се предоставят и на раждащата жена.
Окситоцин се произвежда и при кърменето. По тази причина жените, които кърмят са в много по-малък риск от следродилна депресия. Хормонът помага за изграждането на връзката между майката и детето и неслучайно е наричан „хормонът на любовта“.
Но ефектите от синтетичния окситоцина силно зависят от количеството, което се прилага, както и от начина, по който се въвежда. Ако са подадени много големи количества по време на раждането, това има последствия за цял живот върху способността на бебето да изгражда връзка – факт, известен от повече от 10 г.* Но слушайки това, хората не трябва да изпитват вина, а следва да знаят, че има много какво да се направи за преодоляване на последствията.
Г-н Уилкс цитира изследване на университета в Колорадо върху индуцирането на раждания, проведено в САЩ, според което има огромна зависимост между количествата въведен синтетичен окситоцин и Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност – нещо, което е съвсем ясно, но не чуваме за него.
Имунната система на детето е в значима степен повлияна от тази на майката. Много голяма част от процеса се осъществява през пъпната връв. Майчиният имунитет се повлиява от много неща – излагане на антибиотици, медикаменти, микроорганизми – и тази информация се предава към детето чрез различни механизми. Минавайки през родовия канал, детето обогатява в голяма степен имунитета си посредством разнообразната локална флора и антитела. Процесът продължава с кърменето и допира кожа в кожа. Когато майката роди със секцио, обаче, вероятността да ѝ се приложи антибиотик е много по-голяма. Ако кърми, той се предава към детския организъм и съответно редуцира полезните микроорганизми в него.
По отношение на прерязването на пъпната връв, трябва да се отбележи, че с раждането, организмът на бебето трябва да премине от пъпната връв като източник на кислород, към собствено дишане – голяма трансформация. Трябва да се затвори малката дупчица, формирана в сърцето, трябва да се случат промени в черния дроб… и всичко се случва за няколко минути. Затова не е добре да се форсира този процес. Ако се прекъсне твърде бързо източникът на кислород (пъпната връв), това е шок за тялото на новороденото. За това няма точно определено време, което трябва да се изчака – достатъчно е да се наблюдава кога ще спре да пулсира пъпната връв. От началото на своето съществуване, девет месеца, детето е било в нежна и спокойна среда, не познава друга, и е добре да се даде малко време, да не се форсира процесът на трансформация, който сам по себе си е достатъчно стресов на всяко едно ниво.
И още нещо, което малцина знаят – добре е да се премахнат рафинираните (обработените) храни, особено в късните етапи на бременността, защото те пречат на усвояването на простагландина, който е ключов за това да се осъществяват контракциите.
Съзнателният ембрион
Свикнали сме да възприемаме зачатието в голяма като механичен процес – оплождане – и забравяме, че фетусът е в съзнание във всеки един смисъл. А дори има нагласа понякога, че дори раждайки се бебето не е съвсем съзнателно. Всъщност в този момент то е изключително съзнателно и е в състояние да изпитва различни емоции, вкл. тези на майките си, дори и да звучи странно. Относно съзнанието на нероденото дете, Уилкс препраща към трудовете на Дейвид Чембърлейн**, в които той описва как еволюира съзнанието на бебето в утробата. В допълнение, много пренатални психолози описват как периодът от зачеването, през първите три месеца в утробата са ключови и няма информираност у хората за това. А всъщност бебето знае каква е средата около него, дали е желано или не. Ако знаехме това, нямаше да се чудим „искаме ли това дете или не“ или „искам момиче“, „искам момче“. Пренебрегваме ритуала по приветстване на бебето с „Добре си дошло!“ още преди да се роди.
Имплантацията е когато яйцеклетката е оплодена и се надяваме, че ще се имплантира. Тогава е моментът, когато бебето „усеща вкуса на майката“ и започва да получава от нея и да дава обратно – дава истинско усещане за това „къде е мама“ – физически и емоционално, интимно. И ако се замислим, се свързваме в областта на пъпа, малко под слънчевия сплит, което носи своето значение. А мястото на имплантация е в областта на бъдещото чело на бебето и това може да се види в езика на тялото ни – как понякога плесваме чело или когато човек е бил заклещен при раждането си и в последствието изпитва ужас при подобни обстоятелства.
В началото на живота си след раждането децата опитва да комуникират, искат да обяснят, да бъдат чути, това може да лекува. Бебетата общуват посредством езика на тялото и е хубаво родителите да знаят това.
Добре е майката и бащата да говорят с бебето и преди, и след като се роди. Особено, ако е имало някакъв вид травматично изживяване – може да си кажем „беше трудно, беше напрегнато, но вече всичко е наред – ето те теб и това е прекрасно…“ – детето ще има усещане за това.
За майките също е хубаво да излекуват, да преработят преживяването от тяхното собствено раждане, за да не остават травми, които да рефлектират нататък.
Много е важна информираността, подготовката, много може да се направи за майката преди раждането от гледна точка на Боуен терапията, на кранио-сакралната терапия, може да се практикува йога. Това помага за развиване на осъзнатост за тялото.
Все още се отнасяме към бебета в голяма степен така, все едно няма да помнят много…

* интервюто е заснето през 2012 г.
**The mind of a newborn child