Фактори, които намаляват лактацията (производството на кърма)

В първите седмици организмът е особено чувствителен към тях.

Освен това, през първите около 6 седмици окончателно се стабилизира производството на мляко и се задават определени количества. Te се увеличават с времето, но постепенно, стимулирани от бебето и неговите нужди. Иначе казано – да повишите лактацията след 6-тата седмица е много по-трудно, отколкото преди това. Затова през тези първи седмици се препоъчва доизцеждане на гърдите след нахранване на детeто, ако желаете да стимулирате производството на кърма.

Ако имате хиперлактация (свръхпроизводство на мляко), тогава просто не изцеждайте кърма, след като детето Ви се е нахранило. Освен това – оставяйте малки количества кърма в гърдите, защото това подава информация към организма на майката, че млякото е достатъчно. Обратно – пълното изпразване и на двете гърди подава сигнал за недостиг.

Ето и основните фактори, влияещи на лактацията:

–   Стресът – всякакви притеснения, тревоги и нервност се отразяват негативно на лактацията. Игнорирайте негативните мисли. Дайте си сметка, че те често са плод само на променящите се нива на хормони, а не на реални фактори. Определени хормони и хормонални съотношения са нови за организма и в търсенето на баланс е възможно да има временни неприятни психо-емоционални и физически ефекти. Не забравяйте, че хормоните на щастието се излъчват в кърмата към бебето.

–   Недостатъчната консумацията на течности също намалява количествата. А ако на по-късен етап не консумирате достатъчно течности, това обикновено се отразява на Вас – дехидратация, виене на свят, кратковременни ритъмни нарушения на сърцето и др.

–   Нередовно хранене – без значение колко сте уморени и колко дълго се налага да кърмите, не пропускайте хранене – отразява се осезаемо на лактацията.

–   Дехидратацията и недостатъчното хранене всъщност са физически стрес за тялото, заедно с недоспиването.

И така – основните фактори, редуциращи лактацията се обобщават със стрес – физически и емоционален.

Тук е моментът да отбележим, че е възможно (макар и рядко), останали по маточната стена части от палцентата, да предизвикат редуциране на лактацията заради прогестерона, който излъчват. Важно е да споделите с акушер-гинеколог, ако имате притеснения в тази връзка, защото остатъци от плацентата са предпоставка за инфекция. Симптом за това може да е повишаване на температурата, отпадналост, твърде бавно възстановяване след раждане, увеличаване на лохиите, вместо намаляване – наличието на всеки един от тези фактори поотделно Ви задължава да се свържете с акушер-гинеколог.

Фактори, които увеличават лактацията (производството на кърма):

–   Стимулация чрез кърмене, разбира се (и с помпа, но ефектът е по-слаб) – по-често и до пълно изпразване на гърдите;

–   Консумация на повече течности;

–   Консумация на т. нар. лактогонни чайове (копър, анасон и др.).

–   Млякото също увеличава количествата, но с някои уговорки: ако то е с промишлен произход, съществува риск да са добавяни хормони за млеконадой към храната на животните, количества, от които се излъчват в млякото като краен продукт, който консумираме. За кърмачета, предразположени към лактозна нетолеранност или непоносимост към белтъка на кравето (или други) млека, може да е проблем. Не се препоръчва консумация на прясно мляко, насочете се към такова, което е преминало „преработка“ от микроорганизми като кисело мляко. Белтъчните молекули на кравето мляко са най-големи, ставнени с козе и овче, напр. Това е една от причините да е предизвикателство пълното им разграждане от незрялата храносмилателната система на кърмачето. Това може да предизвика реакции на нетолерантност, алергия, раздразнение.

Хигиена на гърдите

Не се препоръчва третирането със сапун, т. к. изсушава нежната кожа, тя губи защитата си и става по-податлива на разраняване и инфекции. Сапунената вода, която се стича докато се къпете е напълно достатъчна.

В никакъв случай не е необходима хигиена до стерилност – дори напротив, защото микробиомът на майчината кожа обогатява незаменимо бебешкия микобиом. Това е от изключителна важност за здравето и имунитета на детето.

Предупреждения:

Има дечица, по-често момиченца, които в началото се хранят доста дълго – час и половина-два. Това превръща живота на майката в едно денонощно кърмене, но след време нещата рязко се променят. Най-късно към края на 3-я месец продължителността на кърменето ще е максимум докъм 30 минути. Пиша го, защото явно в учебниците по педиатрия накой е „дал“ на новородените 15-20 мин. за хранене, което в общия случай е абсурдно.

От опит: Опитът на мен и моя близка за продължителността на кърмене при новородено. Педиатърките ни бяха на мнение, че не „може така да се глези“ и детето трябва да се нахранва за 15-20 мин. Аз опитах, но видях, че зверчето си остава гладно и продължих по старо му, но моята приятелка се опита да съблюдава препоръката – приема се, че педиатрите би следвало да знаят повече от нас по темата. Хранеше момиченцето си по около 30 мин. Резултатът: Моята дъщеря „вървеше” по-едра (по-висока и по-тежка) от средното, пухкава, а момиченцето на моята близка започна да забавя наддаването и малко след това педиатърката ги посъветва да я дохранват – !?, защото кърмата на майка ѝ беше намаляла. Анализирайки това, майката отчете, че дърпайки детето преди да се е нахранило, кърмата й намалява поради намалялата стимулация (търсене от бебето). Така, на жена, която си имаше достатъчно кърма, й се наложи да дохрава.

Ако имате въпроси, споделете ги в коментар.

*Използвана е информация от лекциите на акушер Елена Василева, консултация на акушер Надежда Стаменова, личен опит и литература по темата

Leave a Comment