Това са:
– Стимулация чрез кърмене, разбира се (и с помпа, но ефектът е по-слаб) – по-често и до пълно изпразване на гърдите;
– Консумация на повече течности;
– Консумация на т. нар. лактогонни чайове (копър, анасон и др.).
– Млякото също увеличава количествата, но с някои уговорки: ако то е с промишлен произход, съществува риск да са добавяни хормони за млеконадой към храната на животните, количества, от които се излъчват в млякото като краен продукт, който консумираме. За кърмачета, предразположени към лактозна нетолеранност или непоносимост към белтъка на кравето (или други) млека, може да е проблем. Не се препоръчва консумация на прясно мляко, насочете се към такова, което е преминало „преработка“ от микроорганизми като кисело мляко. Белтъчните молекули на кравето мляко са най-големи, ставнени с козе и овче, напр. Това е една от причините да е предизвикателство пълното им разграждане от незрялата храносмилателната система на кърмачето. Това може да предизвика реакции на нетолерантност, алергия, раздразнение.
[…] […]