Движа се с впечатляващата лекота и скорост, усещам бебето много ниско, дишам изключително леко и на моменти си поглеждам корема, за да се уверя, че съм бременна.
Вече ми се струва нереално, че съм бременна, че ще раждам, при това до дни. Признавам, че с наближаването на събитието на моменти изпитвам лек страх, но мърдане няма, така че по-добре да поддържам позитивната си нагласа, която доскоро клонеше към еуфория 🙂
Няколко дни преди термина вече усещам контракциите малко по-силни, но не и по-чести. Апаратът за мерене на тонове също отчете вече по-силна контракция. Започнах да правя клекове при някои от контракциите, за да улесня процеса. Разтварянето на костите подпомага слизането на бебето, то пък стимулира раздалечаването на костите, разтягането на връзките, разхлабването на ставите, а контракциите си бутат надолу и така… 🙂
…
В последните дни преди термина има лека ескалация в силата на контракциите, дори инцидентни болезнени такива. Тялото ми е като разглобено повече от седмица – разтягат се кости, стави, мускули, сухожилия, което разбирам от разни болчици и опъвания. Имам болка в тазовите кости – между краката, отпред (симфизис пубис или венериния хълм, срамната кост), връзката между тях се разтяга, за да позволи излизането на главичката. Стомашният рефлукс е добре изразен, заради отпускането на мускулатурата, която задържа стомашно-съдържимото на мястото му, венците също се отлепят малко и прокървяват. В правилната посока сме! Заради рефлукса не мога да си пия чая от малинови листа, понеже ми прави киселини.
Вечерта преди термина клечането в йога-пози и усърдните (бавни) движения в таза стимулираха хубави контракции, но щом спрях – спряха и те.
Е, вече е денят на термина – никакви индикации за започващо раждане. Всичко затихна. (Терминът е добре изчислен.) Започнах да пия Каулофилум по 3 гранули, 3 пъти на ден, в продължение на 2 дни (за разкритие), но Благовеста ме посъветва да се придържам към стандартните 5 гр./ден. Сигурна съм, че имам някой сантиметър разкритие – главичката натиска пикочния канал понякога, поставяйки вагинални глобули усещам всичко много размекнато, в т.ч. и шийката. Пия масло от Вечерна иглика, Каулофилум, имам силни контракции. …Няма начин!
Денят след термина. Видях се с Благовеста, а на нея коремът ѝ се видя вече доста ниско. Въодушевихме се, че се започва, но явно моята глава не беше готова да разреши старта на процеса… или неговата не можеше да се намести :), понеже въртеше гръбчето ляво-център-дясно. Е, след като Димитър се роди 3700 гр., предпполагам, че и костите ми са имали нужда от време да се калибрират 🙂 в съответствие с размера му, понеже съм 158 см и обиколка на ханша ми е 90 см.
Вечерта, за няколко часа минах през депресия, раздразнителност, гняв и, разбира се, рев. Реших, че хормоните на бременността се сменят с тези за раждане или главата ми приема предстоящото и отпушва някакъв психологически блокаж.
На следващия ден, след обяд, нещата наистина започнаха да се случват :)…
Нормалното ни раждане след секцио – началото
Нормалното ни раждане след секцио – по същество
Подготовка за нормално раждане след секцио част 4